Трактат за валидността на хиротониите, извършени от низвергнат и схизматичен епископ
- Детайли
- Анхиалски митрополит Василий
През 1901 г. Варненският и Преславски митр. Симеон публикува в току-що основания официоз на Българската православна църква Църковен вестник свой превод на „Трактат за валидността на хиротониите, извършени от епископ в низвержение“ от Анхиалския митр. Василий (на днешния български град Поморие). В приложението, което излиза към вестника и след 20 години се обособява като списание Духовна култура (излизало и през комунистическия период, но преди ок. 15 г. спряно от Св. Синод), митр. Симеон е добавил и свои въведителни думи, озаглавени: „Свещенодействията, извършвани от българското духовенство, имат ли сила?“. Там той разказва за причините, довели до създаването на трактата през 1874 г. и утвърждаването му от патриаршеския синод през 1877 г., а те са свързани с началото на българската църковна схизма. Тогава се получават канонични затруднения в общуването между православните от различни юрисдикции поради обявяването на Българската екзархия за схизматична. Затова през 1874 г. Св. Синод на Константинополската патриаршия създава нарочна синодна комисия, която да проучи как Православната църква е разрешавала този въпрос през вековете. Начело на комисията е поставен Анхиалският (по-късно, от 1884 г., Смирненски) митр. Василий като виден познавач на църковните канони, на старогръцки и латински език, преподавател, а и на два пъти ректор на Халкинската богословска школа. Своите изводи митр. Василий излага във въпросното проучване, утвърдено от Св. Синод на Патриаршията през 1877 г. Свое паралелно църковно изследване прави и друг преподавател в школата – архим. Йоан (така е посочен в писмото на митр. Василий до патриарха, но от 1878 г. Йоан е Кесарийски митрополит), с което потвърждава изводите в трактата на Анхиалския митрополит. И двамата автори, мотивирани от научната обективност, са били благоразположени към българския въпрос и дори са обвинявани за това. По време на изготвянето на становищата Йоан е бил още архимандрит и преподавател по Църковна история в Халки, където митр. Василий е бил ректор и като такъв ръкоположил Йоан в презвитерски чин (за йеромонах).
За своя мотив да преведе текста на български език Варненският и Преславски митр. Симеон пише така: „Понеже Високопреосвещеният Василий казва, че въпросът бил решен от патриаршеския синод съгласно с изказаното в трактата му мнение, ние намерихме за добре да представим на интересуващите се тоя трактат в превод... За мото на своя труд, надписан „трактат за валидността на ръкоположението на клирици, ръкоположени от низвергнат и схизматик епископ“, Негово Високопреосвещенство е избрал следното изречение от Соломоновата премъдрост: Ти, Боже, Който владееш сила, снизходително съдиш и с голяма пощада ни управляваш, защото Ти е присъщо могъществото, когато поискаш. С такива дела Ти си научил Твоя народ, че справедливият трябва да е човеколюбив“ (Прем. Сол. 12:18-19).
По-късно, през 1945 г., отново въз основа на заключенията на този труд за църковната практика през вековете, Константинополският патр. Вениамин приема в общение българските епископи и клирици без те да бъдат ръкополагани отново.
Да станем икони на православната вяра
- Детайли
- сп. „Моето паство“
Венецът на първата седмица от св. Четиридесетница е Неделя на православието. Постният триод указва, че трябва да се направи шествие със св. икони в храма и около него в края на утринната, когато се четат решенията на Седмия вселенски събор, свикан в гр. Никея през 787 г. Шествието се извършва, за да си припомним възстановяването на употребата на иконите в храмовете, случило се в първата неделя от Великия пост през 842 г., по времето на имп. Теодора. Тя е изпълнила решенията на споменатия събор и е сложила край на иконоборството, което минава през два етапа: първият от 726 г. до 787 г., а вторият – от 812 г. до 842 г.
Постът не е абстрактно лично благочестие
- Детайли
- сп. „Моето паство“
Неделята, предшестваща светия Велик 40-дневен пост, се нарича Неделя на прошката. Това е така, защото в този ден Църквата два пъти поставя темата за прошката. Сутринта на Литургията се чете евангелският текст от Мат. 6:14-21, който започва с думите на Господ Иисус: „Ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец“. А вечерта на вечерното богослужение започват великопостните песнопения и по традиция правим три дълбоки поклона, като всеки иска прошка от всички присъстващи в храма. Това се нарича взаимно опрощение.
На този ден Църквата възпоменава изгонването на Адам от рая в резултат от нарушението на Божията заповед към него да не яде от дървото за познаването на добро и зло. На пръв поглед причината за това възпоминание изглежда ясна, защото заповедта, която Адам не е спазил, е заповед за „пост“. А ние днес се намираме пред вратите на един друг пост и затова Църквата ни поощрява да спазим заповедта за въздържание, за да не загубим, подобно на Адам, Божията благодат. Защото църковните отци, утвърдили се в поста и молитвата, знаят какво значение има постът и какви са духовните му ползи, и от какво ще се лиши този, който не го практикува.
За митарите и митничарите
- Детайли
- Иван Димитров
По начало в днешното ни общество митничарите били виновни, казват някои, за много стопански и парични несгоди. И това е нормално, защото, ако не бяха те виновните, тогава вината трябваше да се поеме от политиците и управниците, но то няма да е справедливо, нали така? Попитайте ги политиците и управниците и ще се убедите, че съм прав!
Думата ми обаче е за едни други исторически виновници - митарите, които се споменават в евангелията, по-точно в първите три, наричани синоптични евангелия поради сходството в излагането на сведенията за живота и дейността на Господ Иисус Христос. Думата митар е старинна, още от средновековния български език, така се е и запазила в превода на евангелията на днешния ни език. Затова пък съвременните „колеги“ на митарите, тоест хората, които изпълняват почти същите задължения днес, наричаме митничари. От гледна точка на българското словообразуване митар е производна от мито (данък, такса за нещо), а митничар идва от митница (учреждение или място, било то обикновена маса или цяла сграда, за събиране на данъци и такси).
Какво е Трети март за православните българи в САЩ, Канада и Австралия
- Детайли
- + На САЩ, Канада и Австралия митрополит ЙОСИФ
Ден на добър спомен, ден на преклонение! Ден, в който отправяме всесърдечни молитви за всички, дали живота си за вярата и освобождението на Отечество България от турско робство. Ден, в който си припомняме, че изпепелената от петвековни пожарища българска земя е поселена от народ, който през всички столетия на това жестоко робство е запазил непокварено свеж, изумително млад и активен своя народностен характер, своята православна вяра, своя борчески съзидателен дух. Народ, който под светото човешко слово „свобода“ прибавя и клетвеното „или смърт“. Народ, който е готов и достоен за своя Трети март.
Трети март е светъл ден за нас, православните българи от Българската източно-православна епархия в САЩ, Канада и Австралия. Ден, който и във времена на забрана не сме забравяли с ежегодно отбелязване и църковно-народни тържества. Ден, в който отслужваме поменни богослужби и молитвено пеем „Вечная память!“ за всички воини, български опълченци, български поборници, български будители и строители на Отечество България.
