Общението като дар от Бога
- Детайли
- Монс. Яромир Задрапа
Текстът е част от приветствието на монс. Яромир Задрапа на конференцията на тема „Богословие – Църква – общество в диалог“, която се проведе на 23 и 24 ноември в Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (тук).
Днес празнувате, представям си с голяма радост и благодарност, стогодишнината на Богословския факултет на СУ „Климент Охридски“. Това е изключително постижение, което отразява един век на ангажираност, размисъл и изследване, и представлява ценен принос към разбирането на богословието и неговото влияние в Църквата и в обществото.
Това събитие, което събира членове както на източните, така и на западните култури в София, ще спомогне за полезното сравняване и обмен на истината на единственото Евангелие на Христос, черпейки от плодотворното наследство и опит на всеки един, със съзнанието, че Църквата е нужно да диша с двата бели дроба (Препратка към изказването на папа Йоан Павел Втори: „Европа трябва да диша и с двата си бели дроба, единият: римокатолическия, другият: източноправославния“, бел. ред.).
В настоящия исторически момент, когато напрежението, радикализацията, причинена от различни фактори, и отрицателните сили, които се възползват от контрастите, се засилват, е очевидно, че Духът говори на Църквата за обновлението и преобразяването, които започват от изпълнението на единството в Христа. Това прави възможно свидетелството в този разделен свят, че има Личност, Божият Син, Който в Своята любов успява да разруши стените на разделението и наистина да насърчи стъпките към срещата и общението.
Равенството
- Детайли
- К. С. Луис
60 години от смъртта на К. С. Луис
Демократ съм, защото вярвам в грехопадението на човека. Обикновено хората са демократи по противоположната причина. До голяма степен демократичният ентусиазъм произлиза от идеите на хора като Русо, които са вярвали в демокрацията, защото са смятали, че хората са толкова мъдри и добри, че всеки един има право да управлява. Опасността да се защитава демокрацията по тези причини е в това, че те не са верни. Всеки път, когато се разкрие тяхната слабост, хората, които предпочитат тиранията, веднага извличат капитал от това разкритие. Стига да се досетят за това, тутакси се налага да се брани демокрацията. На мен не ми се налага да се досещам. Познавам се и знам, че не заслужавам да управлявам дори и курник, още по-малко пък нация. Истинската причина за демокрацията е, че сме грехопаднали същества и не би трябвало да се дава безконтролна власт на никой човек над събратята му. Аристотел е смятал, че някои хора стават само за роби. Може и да е така. Но аз отхвърлям робството, защото никой не става за господар.
Учеха ни друго. Не смятам, че равенството е благо само по себе си, като радостта или мъдростта. По-скоро то е лекарство, което е необходимо доколкото сме болни, или е дреха, нужна, защото сме загубили невинността си. Не смятам също, че предишната власт на кралете, на свещениците, съпрузите или бащите или предишното подчинение на поданиците, на паството, на синовете и съпругите са лоши сами по себе си. Може би това е било добро, както е била добра голотата на Адам и Ева. Но то с право е било отнето, защото хората са станали лоши и са злоупотребили. Да се опитваме да го възстановим сега, означава да допуснем грешката на нудистите. Правното и икономическо равенство са абсолютно необходими средства за поправяне на грехопадението и за защита срещу жестокостта.
Обръщение на Българския патриарх Неофит за началото на Рождественския пост
- Детайли
- Двери
Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква,
В първия от благодатните дни на Рождественския пост се обръщаме към всички вас с пожелание за мир в душите и сърцата, духовна бодрост и още по-силно утвърждаване във вярата ни в Христа Спасителя, за Чието достойно посрещане ще се подготвяме през предстоящите ни четиридесет дни до Неговото дивно Рождество. Нека тези дни да бъдат време на истинско покаяние и усърдна молитва, на дейна любов и милосърдие към онези, които имат нужда от нас и нашата духовна и материална подкрепа. Да оделотворяваме любовта си към Богомладенеца в осъзната, непресторена, жертвена любов към ближния – любовта, на която ни научи Сам Христос и с която Сам Той пръв ни възлюби.
Страданието и болката са навсякъде около нас, а затова и възможностите пред нас да подражаваме на нашия божествен Учител, на Неговото състрадание и милосърдие са изобилни. И този елемент от истинския християнски пост е не по-малко важен от другия, който се състои в ограничаването от храна и питие, в предпазването ни от всяко зломислие и злословие. Нека се възползваме от предоставената ни възможност и да преминем през Рождественския пост духовно обогатени, очистени от онова, което ни осквернява и потъмнява в нас Божия образ, по който сме сътворени, и ни пречи да се движим към богоподобието, за което сме призвани.
Започва от днес Рождественският пост
- Детайли
- Иван Димитров
Започва от днес Рождественският пост. Много християни ще се постараят и ще го спазят целия, като се въздържат от блажни храни, т. е. храни от животински произход. Прави се изключение за така наречените „морски дарове“ и охлюви, макар и те да са „животинки“. А за рибата вижданията са различни: да се яде само на Въведение Богородично и на Никулден или и всяка събота и неделя, или всеки ден на този пост без сряда и петък и без първата седмица и без последните дни от Игнажден до Бъдни вечер. Разбира се, болните хора, бременните жени, кърмачките и малките деца могат да ползват много облекчен режим, който не би застрашил допълнително здравето и живота им. Свещениците знаят какво да препоръчат в такива случаи, а ние, „миряните“, т. е. християните без свещен сан, винаги трябва да сме във връзка със свещеник и да се съветваме, когато не ни е ясно.
Въздържането от блажни храни, разбира се, не е всичко в поста, дори не е най-важното. Защото народът ни го е казал много умно и ясно: „Той (или тя) месо не яде, но жив човек може да изяде!“. Когато постим дори най-строго, но не проявяваме справедливост, когато нямаме любов към околните, когато не живеем в мир с тях или пък – не дай, Боже! – сами подбуждаме и участваме в свади или насилие, когато осъждаме, завиждаме, мразим, злословим, клеветим, когато не спазваме Божиите заповеди, няма никаква полза от поста ни. Нека се постараем първо да живеем като християни в мир и любов с хората около нас, а тогава да се грижим какво да ядем или да не ядем.
Св. Антоний: Когато са в света, монасите губят силите си
- Детайли
- -
Продължение от Глава седма
ГЛАВА ОСМА
Славата на Антоний стигна чак до царете. Като научиха за тези неща, императорът Константин и неговите синове Констанций и Констант му писаха като на баща и молеха да получат отговор от него. Но Антоний нито на това писмо отдаваше някакво голямо значение, нито въобще се радваше на писмописането. Такъв си беше, какъвто беше и преди да му пишат царете.
* * *
Когато му донесоха писмото, той повика монасите и им рече: „Не се чудете, че ни пише цар. Защото и той е човек. Но повече се чудете, че Бог е написал закон за хората и че чрез собствения Си Син ни го е съобщил“. Той не искаше да приеме писмото, като казваше, че не знае как да отговори на такова писмо. Но, подбуден от монасите, понеже и царете са християни, и, за да не се изложат, като го отхвърлят, позволи да се прочете.