Човешките дела

Детайли

Преп. Арсений Велики

07 Декември 2021

Слово на преподобния наш отец Арсений за човешките дела

Както е безспорно, че всички ние бихме желали да бъдем в небесното царство, така не подлежи на съмнение, че при цялото ни желание да влезем в него почти всички ние по пътя към него сами на себе си поставяме препятствия, заради които оставаме извън него. В какво точно се състоят тези препятствия, които поставяме сами на себе си? Какво да отговорим на това? Ще отговорим със следното, което някога ангелът показал на преподобни Арсений, наричан Велики.

Веднъж, както си седял в килията, Арсений чул глас, който му казал: „Приближи се и аз ще ти покажа човешките дела”. Той станал и отишъл на някакво място. Там Божият ангел му показал човек, който насякал тежък товар дърва, опитвал се да го вдигне, но не можел. И вместо да намали тежестта този човек отново почвал да сече дърва и да ги добавя към товара. Така той правил много пъти.

Малко по-нататък ангелът показал на Арсений друг човек, който стоял при един кладенец, вадел вода от него и наливал в много малка кофа, от която водата отново се изливала в кладенеца. „Почакай още малко, – казал тогава ангелът, – и аз ще ти покажа още нещо”. И ето, Арсений видял църква и двама мъже, които седели върху конете си и се мъчели да вкарат през вратата на храма един ствол на дърво, но понеже държали ствола напреки на вратата и никой от тях не искал да обърне дървото по дължина, така и двамата оставали извън църквата.

Лечебната педагогика на стареца Порфирий

Детайли

Проф. Георги Крусталакис

01 Декември 2021

Живеем в земя на чудесата, в земя на божествената лудост, както казваше старецът Порфирий, а сме твърде слаби, за да можем да се отзовем подобаващо на случващото се тук. Позволете ми съвсем накратко да поговаря за терапевтичната педагогика на стареца Порфирий, както аз я наричам. Наричам я терапевтична, защото се основава на „словото със сила“, за което говори св. ап. Павел, и от тази сила педагогическото ръководство на стареца поема по два пътя: първият е на възпитанието на човешката личност, а другият е терапевтичният, на който ще се спра малко по-обстойно.

Старецът Порфирий е сред най-забележителните духовни личности на 20 в. и от гледна точка на историята на християнската педагогика застава редом до мнозина големи светци. В тази редица са отците-коливади и филокалийното възраждане с духовното о̀тчество. Тук са св. Нектарий, Амфилохий Макрис, Филотей Зервакос, Паисий Светогорец, Яков Цаликис, Софроний Есекски.

Старецът Порфирий като светец и мъдър човек, при това само с начално образование, за мене е интересен заради същността на неговата педагогика, която несъмнено е духовното възраждане на човека за живот в Христос, т. е. пътят към обòжението.

Митрополит Йоан: Господ откъсна едно от красивите цветя на земната Си градина

Детайли

Двери

30 Ноември 2021

Слово на Варненския и Великопреславски митрополит Йоан на опелото на ставрофорен иконом Ангел Ангелов в храм „Света Софѝя“, 29 ноември 2021 г.

Отново и отново се изправяме пред тайнството на смъртта и разбираме думите на великия старозаветен проповедник: смъртният ден не е във властта на човека. Един друг старозаветен праведник възкликва: Господи, дал си ми дни колкото педя и векът ми е като нищо пред Тебе. Свети пророк Исайя ни казва: разгласяй, че всеки живот е като полска трева и всичката му красота е като полско цвете. Стоейки пред ковчега на нашия любим събрат и съслужител, новопреставилия се в Господа ставрофорен иконом Ангел Ангелов, ние разбираме една основна истина: че Господ не ни е питал дали искаме да дойдем в този свят и да живеем този живот, така и не ни пита дали искаме да си тръгнем оттук. Затова и в навечерието на празника на св. Климент Охридски, който е монашеска похвала и архиерейска слава, Господ откъсна едно от красивите Си цветя от земната Си градина, за да го посади в Своята красива божествена градина, в Царството Божие. Смъртта на един свещеник, на един духовник е печално събитие и тя се преживява сложно, защото е свързана с раздяла с любима и важна личност в нашия живот. Смъртта на един духовник е загуба – загуба за домашната църква, загуба за неговия храм, загуба за неговата енория, за епархията и в крайна сметка загуба за светата Църква.

В памет на отец Ангел Ангелов

Детайли

Двери

26 Ноември 2021

Незабравим ще остане о. Ангел Ангелов не само за своето семейство, но и за своите съслужители, за приятелите, за духовните чеда и за всички, докоснали се до светлата му и изпълнена с любов личност. Един от малкото духовници, които с лекота се усмихваха, когато говореха с хората, дори с непознатите.

По време на своето свещеническо служение о. Ангел дейно участва в ключови събития от църковния живот у нас без да се изтъква. Внимателен, скромен, вслушващ се, той поставя на първо място пастирския си дълг и воденето на човека към Христос.

Двама патриарси го предпочетоха за най-високия пост за един женен клирик – протосингел на Софийска митрополия. О. Ангел обаче възприемаше този пост като служение за другите, а не за своя облага. Такова беше служението му и като председател в средновековната столична базилика „Света Софѝя“.

Със снимки от архива на Двери, дело на фотографката Стефка Борисова, припомняме някои моменти от служението на о. Ангел. В памет на един добър духовник и за вдъхновение на негови следовници.

За крайнодясната идеология, протестите и логиката на „свръхчовека“

Детайли

Навпактски митр. Йеротей (Влахос)

26 Ноември 2021

Зададох си въпроса защо крайнодесните организации са срещу защитните мерки и ваксинацията в Гърция и най-вече в Европа, каква е връзката между тази идеология и антиваксърството и защо хората, които са последователи на тази идеология, са срещу ваксините.

Първоначално мислих, че използват този проблем като повод да реагират срещу правителството, което иска да ваксинира хората, или срещу големите компании, както и да разширят своите редици чрез привличане на хора, които протестират срещу мерките. Но след разговор със свой приятел, който изложи много сериозни аргументи, разбрах, че проблемът е по-дълбок, т. е. има по-дълбоки корени и изобщо не е прост и безобиден.

Ницше приписва на „свръхчовека“ четири качества. Първото е нуждата да бъде убит Бог, второто е никой да не съчувства на ближния, третото е неконтролируем стремеж към власт и четвъртото е, че всичко е позволено. За свръхчовека няма нито добро, нито зло, което и повлиява на възгледите на Хитлер за арийската раса и че всичко, което е слабо и болно, трябва да изчезне.