Из службата за св. Атанасий и св. Кирил на български
- Детайли
- Свещ. Траян Горанов, Великобритания
Из служба за св. Атанасий и св. Кирил Александрийски
Вечерна, на Господи воззвах, стихира на св. Кирил:
Благосказа́нием слове́с твои́х, свяще́ннейше Кири́лле, Це́рковь вся украша́ется, и благоче́стно удобря́ется кра́сными добро́тами, и почита́ет свяще́нно твою́ святу́ю и благознамени́тую па́мять, сла́вне, правосла́вных похвало́, отце́в верхо́вне, и́же на Собо́ре, Всесвяты́я побо́рниче.
Εὐφραδίᾳ τῶν λόγων σου, ἱερώτατε Κύριλλε, Ἐκκλησία ἅπασα ὡραΐζεται, καὶ εὐσεβῶς καλλωπίζεται, ὡραίοις ἐν κάλλεσι, καὶ τιμᾷ σου ἱερῶς, τὴν ἁγίαν καὶ εὔσημον, μνήμην ἔνδοξε, Ὀρθοδόξων τὸ κλέος, τῶν Πατέρων, κορυφαῖε τῆς Συνόδου, τῆς Παναγίας ὑπέρμαχε.
С красноречието на думите ти, пресвещени Кириле, цялата Църква се украси и благочестиво се обкичи с дивни хубости, и свещено почита твоята свята и знаменита памет, славни, похвала на православните отци, водач на събора, защитник на Пресвета Богородица.
На стиховните
Слава, глас 3, от св. патр. Герман (от службата за 2 май):
Филарет Констамонитски - игуменът, който служеше на другите
- Детайли
- Дякон Атанасий Вудурис
Бидейки безкрайно кротък, незлобив и милостив, отче, ти си станал божествено и избрано обиталище на Утешителя. Затова с вяра ти казваме: не ни оставяй нас, които те почитаме.
(Из химнографията на йеромонах Филарет Констамонитски)
Много са светите мъже, които са се подвизавали и дали плод с даровете на Светия Дух в Атон – Градината на света Богородица. Те самите се освещавали, но с подвизите си осветили мястото на своето покаяние. Равноангелският живот на светците на Света гора в продължение на дълги векове е светъл пътепоказател за покаяние и освещаване, който показва пътя на спасението за онези, които желаят да го следват с дух на себеотрицание и боголюбиво посвещение.
С Божията благодат през целия 20 век Градината на света Богородица принесе обилни плодове. “Близо до течението” на безводната и унищожаваща всичко епоха множество благочестиви монаси се подвизаваха на свещената планина като дъхави цветя на пустинята и благоуханни кринове на рая. Бързите процеси в сферата на технологиите, неочакваното благоденствие и опитът за създаване на глобално общество създадоха среда, която се опитва да промени основните нравствени ценности, принципи и идентичности. Въпреки това митичните сирени на нашето време не успяха да изкоренят копнежа към светостта и предаването на Божията воля на благочествия народ, който продължава да търси прибежище и спасителен пристан по стъпките на апостолите и светите отци на нашата Православна църква.
Едно от тези благоуханни цветя на Света гора беше и блаженият старец Филарет Констамонитски, който като един смирен левит служи в манастира на своето покаяние в продължение на половин век, от 1912 г., когато става освобождаването на Македония от турското иго, до 1963 г., когато Господ го призова в Своите вечни обители.
Записки за живота и дейността на проф. протопрезв. Николай Шиваров
- Детайли
- Двери
Българският свещеник в емиграция о. Виктор Петков Иванов-Цимер, който близо 20 години наред служи в българските православни църковни общини в германските градове Регенсбург и Пасау, от години изследва създаването и дейността на българските православни църковни общини в Европа, с особен акцент върху Германия, където живя в продължение на 32 години. Като някогашен студент на о. проф. Николай Шиваров, о. Виктор прояви любезността да сподели с читателите на Двери своите изследвания върху живота и дейността на покойния вече протопрезвитер.
Във връзка с многократно повдигания от ООН въпрос за свободата на религията в България, българското комунистическото управление дава привидна свобода на Св. Синод и при създадените здрави комунистически структури в Австрия правителството дава зелена светлина през 1967 г. да бъде учредена Българска православна църковна община в Австрия със седалище в град Виена. За целта най-подхоящ и подготвен за тази мисия се оказва 38-годишният свещеник доцент Николай Шиваров, който с разрешение на комунистическите власти в България, Св. Синод на БПЦ изпраща в края на 1967 г. на специализация във Виена със задача да спомогне за организирането и учредяване на БПЦО в Австрия. Идеята за създаване на българска православна църковна община намира добър примем и е интегрирана в създадените вече комунистически структури във Виена. До началото на 1990 г. първата БПЦО „Св. Иван Рилски“ във Виена се радва на пълна финансова издръжка от страна на българската държава.
За хората и дърветата
- Детайли
- Томас Аренцен
Радвай се, свети Кръсте, защото под сянката на твоята благодат прибягват всички верни.
Радвай се, честнѝ Кръсте, всерадостно знамение на нашето изкупление.
(Акатист на честнѝя и животворящ Кръст Господен)
Разхождайки се около коледната елха в моя малък норвежки град, си припомних, че християнският свят е пълен с дървета и, разбира се, не само елхи. И все пак елхата предизвика в този момент нещо, което мога да нарека дървесна чистота. Веднага, след като е сътворен човекът, Бог поставя това земно същество сред дървета и клони. Дървото на живота е било в центъра на първичната реалност като източник на жизнена сила. От друга страна, след грехопадението се появява Дървото на Кръста, носещо плодовете на Спасението. Връзката им е прекъсната от друго дърво – това на знанието, чийто плод е смъртоносен. Разказът е познат на всеки християнин, но ние сме склонни да забравяме, че християнството по същество е религия на дърветата.
Първите християни са били наясно с този разказ, защото са разглеждали Христос като новия Адам, а Мария – като новата Ева, и същевременно са виждали в Кръста новото Дърво на живота. Самият Господ, когато се скита по черните пътища на земята, в поученията Си използва дърветата като символ: „Занапред никой да не вкуси плод от тебе вовеки!“ (Марк 11:14). Смоковницата Го чула и листата ѝ опадали, както и евангелистът разказва. Ясно е, че Иисус съчувства на растителния свят. Той нарича Себе Си истинската лоза, а пръчките са учениците Му (Иоан 14). Той търси подходящи сравнения от природата, за да опише божествената реалност: „На какво да оприличим Царството Божие, или с каква притча да го изобразим?“, поставя риторичния въпрос и дава следния отговор: „То е като синапово зърно, което, кога се посее в земята, е най-малко от всички семена земни; а кога се посее, пониква и става по-голямо от всички злакове, и пуска големи клони, тъй че под сянката му могат да се подслонят птиците небесни“ (Марк 4:31-32; Мат. 13:31-32). Птиците летят свободно над кълновете, които постоянно растат и се препълват със соковете на Църквата.
Анкета на Двери: Най-важното църковно събитие на 2021 година
- Детайли
- Двери
По установена вече традиция Двери се допитва до своите читатели: кое е най-важното събитие в живота на БПЦ през изминалата година? Белязаната от пандемията и силната политическа турбуленция 2021 г. не беше богата на ярки църковни събититя. Може би това се дължи и на почти пълната липса на дейност на Св. Синод през изминалата година, когато отделните епархии функционираха като полуавтономни църкви.
Ето все пак тези събития, които изведохме като главни:
- Подкрепата на клирици от Софийска епархия за ковид-отделенията на ВМА и Александровска болница.
- Хиротонията на Браницки епископ Пахомий, ректор на СДС.
- Хиротонията на Константийски епископ Михаил, викарий на Ловчанския митрополит.
- Хиротонията на Смоленски епископ Висарион, втори викарий на Пловдивския митрополит.
- Създаването на списание и онлайн-радио „Епархийски глас“ на Софийска митрополия.
- Тържествата за 700-годишнината от успението на св. крал Стефан Милутин в София.
- Създаването на филма „Добротворецът“, по случай 50-годишнината на митр. Неофит Видински.
- Откриването на църковния център по рехабилитация в Горна Малина.
Можете да гласувате за повече от едно събитие.
Ако смятате, че важно църковно събитие не е отразено в анкетата, можете да ни пишете на адреса на редакцията: redaktori@dveribg.net.
В анкетата можете да гласувате тук.
