Изцеляването на десетте прокажени
- Детайли
- Силуан, митрополит на Библос, Ал-Батрун и планина Ливан
Проповед върху неделното четиво за десетте прокажени (Лука 17:12-19), което се чете в 12-ата след неделя след Въздвижение
Числото десет има своята символика в Свещ. Писание, тъй като е едно от библейските числа, символизиращи съвършенството. Изхождайки от това, можем да кажем, че изцелението на десетте прокажени няма предвид само определен брой болни хора, но се разпростира и над цялото човечество и засяга неговата връзка с Бога и начина, по който тя може да бъде възстановена според Божия план за човека.
Проказата е опасна болест, чиито последици се разпростират далеч отвъд личното здраве на болния, тъй като заразеният от проказа човек напълно се е изолирал от своята семейна, социална, професионална и религиозна среда. Може да се каже, че прокаженият е образ на човечеството, което се е разболяло от греха и чието естество е станало подвластно на тлението, пребивавайки по този начин в същностна отделеност от Бога. В резултат от това отношенията между неговите членове са се разстроили по подобие на случилото се с Адам и Ева в рая, както и между тях двамата и Бога.
Защо с любов, а не със сила
- Детайли
- Свещ. Йоан Бурдин
Гледайки случващото се, човек все по-често си задава въпроса: защо Бог остава безучастен? Този въпрос е особено мъчителен, ако не се съмнявате в съществуването на Бога. Как може един всемогъщ, милостив и любящ Отец да търпи случващото се? Защо Той не ограничи злата воля на хората? Защо, държейки живота на всеки човек в ръката си, Той не го отнема от онези, които унищожават своите братя и сестри с десетки хиляди? Защо Той не се намесва, когато безпомощните са измъчвани, изтезавани, подигравани?
Тези въпроси възникват най-вече в моменти на големи сътресения, когато сред хората се появява някой, който е способен да изпълни ако не целия свят, то значителна част от него със злоба и омраза в името на своите прищевки.
По това такива личности приличат на Христос, но с точно обратния знак: както Христос е донесъл любовта в света и му е дал възможност да се промени, така анти-Христите променят света и сърцата на хората с омраза. Но това не дава отговор на въпроса: как Бог може да допуска това?
Казва „мир“, но мисли за война
- Детайли
- Ксения Кривошеина
Как студенти християни са воювали с нацизма чрез цитати от Светото Писание
До неотдавна в Русия се смяташе, че в движението на Съпротивата по време на войната от 1941-1945 г. в Европа водещи са били комунистите в нелегалност. Знанията за „другата“ Съпротива се премълчаваха, защото тези групи са били формирани не от комунисти, а от християни.
„Ние бяхме толкова различни“
В Германия през 1943 г. е разкрита антифашистката организация „Бялата роза“. Нейните членове, петима студенти от Мюнхенския университет – Ханс и Софи Шол, Александър Шморел, Кристоф Пробс, Вили Граф, а също и техният учител, проф. Курт Хубер – са екзекутирани.
Кои са тези хора? Те не произлизат от пролетарските среди, където класовата борба разпалва кръвта, а конспиративният живот е норма. Всички членове на „Бялата роза“ принадлежат към буржоазията, те са богати, образовани и успешни. Всички са обединени от християнските принципи на живот и вяра в Бога. Ханс и Софи Шол са протестанти, Вили Граф – римокатолик, Александър Шморел – православен, Кристоф Пробс – вярващ, но некръстен. Преди екзекуцията е помолил да бъде кръстен, но е получил отказ.
По разказите на техни приятели, те са били весели хора, а от снимките, достигнали до нас, се вижда, че са били и много красиви младежи. В Медицинския факултет на Мюнхенския университет ги събират общи интереси: музиката, литературата, политиката. Четат Гьоте и Достоевски, ходят на концерти на Хендел и на неделната меса, молят се и четат св. Августин… Но изведнъж се оказва, че всичко това е напразно.
Уточнение за богослужебния ред на 1 януари
- Детайли
- Двери
В интернет-страницата на Св. Синод на Българската православна църква е поместено важно уточнение за клириците и църковните певци във връзка с богослужебния ред на 1 януари, празник на Обрезанието Господне и на св. Василий Велики. В съобщението се казва:
В Църковния календар, където за 1 януари е указана страницата 167 от Типика, да се чете стр. 165. На същата тази страница е поместен редът, по който да се отслужи вечерното и утринното богослужение, когато денят 1 януари се случи в неделя и богослужението е възкресно-празнично.
За незапознатите с особеностите на богослужебния ред ще уточним, че тази година 1 януари се пада в неделя, която се води „Неделя преди Богоявление (или преди Просвещение)“, но всъщност в богослуженията няма нищо, което да е свързано с Богоявление, защото на 1 януари честваме друг Господски празник – на Обрезание Господне. Затова богослужението има три съставни: възкресна, на обрезанието и на св. Василий Велики. Освен това на с. 167 се дават случаи, когато тази неделя се падне на 2 или 3 януари, а на с. 165 се разглежда случаят, когато тя се пада на 1 януари, както е сега. Така че посочването на с. 167, вероятно останало от миналогодишния календар, е объркващо и беше редно да се посочи, че е погрешно. Защото всички са свикнали да си правят справки по църковния ни календар, издаван от Св. Синод.
Рождественската радост
- Детайли
- Свещ. Георги Чистяков
Какво е тя – Рождественската радост? Не коледното веселие на чисто фолклорно ниво, до което много често свеждаме този празник, а именно онази радост, за която ни говори Св. Писание, радостта, спомен за която се е запазил в езиците, в живата памет на народите. Защото в думите хората пазят спомени за онова, което може би вече и не помнят на равнище на идеите, помнят, защото употребяват тази, а не друга дума.
И тъй, защо Рождество е радостно? В Библията радостта винаги се свързва с темата за освобождаване от робство. Радва се Божият народ, завръщайки се от Вавилонски плен в земята на юдеите. Радват се Моисей и неговите спътници, напускайки египетското робство. И всяка година юдеите се радват, като си припомнят за тези дни на прехода – старозаветната Пасха, спасението и избавлението от египетско робство, от робството на греховете. Получава се, че в някакъв аспект Рождество Христово напомня Пасха. Старозаветната Пасха и Христовата Пасха.
Неслучайно гръцките богослужебни книги наричат трите дни на празника Рождество Христово тъкмо с думата Пасха. И това е така, защото в самия ден на Рождество Христово Църквата вижда перспектива за бъдещето, Кръста, смъртта и Възкресението Иисусово от мъртвите, Неговата пасхална победа. В този ден, който празнуваме днес, вече е набелязана пасхалната перспектива. Църквата никога не забравя за това, помнят го и хората, дори ако те, както им се струва, са забравили същото или никога не са го знаели, понеже наричат Рождество радостно. Затова помнят, наистина помнят този аспект.
